Село Ягодина

Дойде Великден и решихме да си направим екскурзия до село Ягодина и южния дял на Родопи планина . На 22 април 2006 от София тръгнахме Диана, Ави, Весо, Максимата и аз. Излязохме по чудесен и почти неизвестен път през село Железница към подножието на Рила планина . На обяд хапнахме кебапчета в Дупница и продължихме към Благоевград и Симитли. Минахме прохода Предела и се спуснахме по поречието на река Места . Видяхме рафтинг група, но не спряхме. Преди Гоце Делчев свихме към Доспат, а по пътя пихме кафе в село Долно Дряново, където имаше пищна циганска сватба и две джамии — една за младите и една за старите. Пристигнахме в село Ягодина привечер. Пекохме мръвки, като едни баш християни, и почетохме Великден с яйца и козунак.

В неделя взехме велосипеди под наем от хазяите и тръгнахме към върха над селото — св. Илия. След три часа и половина бъхтене пред нас се откри чудна гледка на малко селце, схлупено между заоблени родопски била. Видяхме и Гърция, но отдалече. Спуснахме се за 25 минути, а аз спуках гума.

В понеделник закусихме и тръгнахме към Ягодинската пещера като минахме за последно през красивото Буйновско ждрело. Там влязохме само Ави и аз, но пак беше интересно — на десетата минута тока спря и се озовахме в непрогледен мрак. Сигурно така е само в корема на кит. Който се бави по пътя и се откъсва от групата в пещери знае как е. С доста зор и оскъдно осветление от екрана на старата ми Motorola се върнахме и излязохме от пещерата — бяхме разгледали по-малко от една трета. Пазачът ни съжали и върна таксата за вход.

Тръгнахме обратно към София като минахме през Девин и по поречието на река Въча разгледахме строителството на язовир Цанков камък, язовир Въча и язовир Кричим. Хапнахме в Пещера и се качихме на магистралата при Пазарджик. Новата кола на Диана и Весо се счупи 20 км преди София и се наложи да изчакаме Максимата да отиде до Панчарево, да вземе служебната кола и да ни изтегли. С твърда връзка, естествено! (специално пояснение за КАТ)

Снимки от село Ягодина

Упътване за разглеждане