Разказ
Упражнение от първи курс по "Филмова и ТВ Режисура". Задачата ни бе да измислим история, която по-късно да преработим в сценарий за късометражен филм. А ако идеята бъде одобрена — да изготвим проект за заснемане на филма и да го представим като курсов проект.
Исках да направя документален филм-наблюдение и се спрях на работата на служителите от градския транспорт. Интересно ми беше да си представя как изглежда работния ден на хората, които всеки ден се сблъскват със сивата и гадна градска действителност. Ето и текста:
Нощ. Прехвърча сняг. Ватманът е в синята униформа и върви забързано. От устата му излиза пара. Стига до трамвайно депо. Влиза в гаража и започва да търси точно определен трамвай. Ето го — трийсет тонен жълт ветеран с № 623. Бърка над предното колело и отваря половината от предната врата. Влиза и закача синьото сако в кабината. Взима метла и измита трамвая. Светва лампите и пуска парното. Сяда в кабината и завърта ръчката. Излиза от депото, маха на лелката в контролната кула и потегля през тунелите към града.
Ден. Трамваят лети от спирка на спирка. Хора се качват и слизат. На трамвайното колело ватманът слиза и купува кафе. След 5 минути потегля отново. Цял ден не казва нито дума — слуша радио и се е усмихва на момичетата в огледалата. Продава билети с безизразно лице. На спирка Централна ЖП гарата се качва негов приятел — дребно мърляво момче. Сяда до него в кабината и го разпитва за трамвая. Ватманът разказва в най-малки подробности и не откъсва поглед от релсите. Момчето слиза след втората обиколка и му махва.
Нощ. Ватмана надува свирката и трамвая се изгубва в мъглата.
Край!
