Тюленово

Безумни летни пътешествия — трети и последен епизод. На 4 септември от София тръгнахме Ярослав, Максима, Мони и се отправихме към село Карабунар — община Пазарджик — със заветната цел да закупуване на домашно вино и ракия. След кратки преговори се сдобихме с безценната течност и се отправихме към село Плаково — община Велико Търново. Похапнахме вкусен кекс по традиционна полска рецепта и запрашихме към Варна.

Пренощувахме в Галата, а на следващия ден поехме към Шабла. Вечерта опънахме чували на скалите между Тюленово и Камен бряг и тръпнахме на лов за дърва. Оказа се доста трудно да намерим суха маса, но въпреки всичко успяхме да напалим огън. Никой не падна от скалите в пристъп на пиянство и аз пърхах от щастие.

На сутринта се помотахме в Камен бряг и около нос Калиакра. Опитахме да хапнем в прословутата Мидена ферма и останахме неприятно изненадани — беше пълно с туристи и скъпи автомобили, а персонала отказаха да ни обслужи тъй като нямаме резервация. Без коментар.

В приповдигнато настроение поехме бавно през ниви и бостани към Балчик. Намерихме хубаво плажче в местността Тузлата със силно ограничен достъп по суша. Хапнахме диня с мастика и поехме към Балчик. Не щеш ли попаднахме в чудна бадемова горичка. И тъй като през септември бадемите са вече годни за употреба, всеки хвана по един камък и всички зачукахме в тон като древни ковачи. Все още държа на бюрото си няколко бадема от тая горичка — приказно място. Започна да се смрачава и поехме към Морската столица. Набързо обиколихме руините на Аладжа манастир след което се озовахме във Варна прилично мръсни и скапани.

Снимки от нос Шабла, Тюленово и Камен бряг

Упътване за разглеждане