Да поживеем наопаки
Попаднах на това есе преди доста време, не си спомням къде и как. Но ме заинтригува силно. Нямам идея кой го е превел, не познавам автора и не съм чел нищо негово. Даже не си направих труда да потърся информация в Гугъл, а по библиотеки не ходя от 14-ти клас. Ако ти се занимава — рови се. Достатъчно ми е да се сетя от време на време за тази идея и ми става едно такова лекичко на душата. Защо ли?
Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия?
Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки. Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден. Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм. Амин!
Казал го е някой си Джордж Костанза.
