Къмпинг Корал vs къмпинг Смокиня

Началото на август е. Не минава и вечер без джин с тоник или бира на Лодки, а разговорите винаги се въртят около тема № 1: морето. Еди кой си ще ходи не знам кога си, друг пък ще пропусне този път, трети запрашва за Турция... На всички ни се ходи на море. Но къде? Как да се справим без Морския Жокер на списание Едно? Отново сме в пълна безизходица. Тръгваме на сляпо и, естествено, заковаваме на къмпинг Смокиня.

Всички сме в пълен шок: плажът вони на кенеф; наоколо пъплят безброй познати и непознати фенове от софийските улици и барове; морето е топло и бледожълто; барът е в редизайн; пияни хора се въргалят по пладне в пясъка; идиоти раздрусват бири и се поливат с пяна; цените са Х 2; музиката е шит. Какво да правим?

След няколко бързи менти и първо потапяне в големия син аспирин (клише, знам) притъпяваме надигащата се неприязън и решаваме да останем. Нищо, че е гадно. Нищо, че вони. Кочината и лудницата са запазената марка на къмпинг Смокиня, но това надали пречи на някого. Плажът е претъпкан. Барът — също. Няма го миналогодишния чар. Следобедния Chill out е заменен с Tech house feat. Todor Koleff. И аз го харесвам, но в друга интонационна среда. Туй то — една вечер на Смокиня ми стига. Догодина — нула вечери.

Я да видим какво има на юг? До къмпинг Юг — къмпинг Корал. Та както казва Денкиса:

На Кóрал е яко!

Почти е вярно: наистина има сянка; има море и скали в двата края на плажа; има хубав пясък и по-чисто море; хората са по-малко. Но защо и тук са пораснали планини от боклук? Направо да се радваш, че си за малко.

Вместо финал с представи как изравяш една огромна диня, престояла цяла нощ в студен морски пясък. Не е ли хубаво? Склонен съм да си призная че все пак на Кóрал е по-яко отколкото на Смокиня. Засега.

Снимки от къмпинг Смокиня, с. Фазаново и къмпинг Корал

Упътване за разглеждане