Кой съм аз?

Труден въпрос. Не бих могъл да дам еднозначен отговор.

Биография

Ако случайно търсиш трудова биография, по-известна като Curriculum Vitae:

Имена

Казвам се Симеон по фамилия Цончев и нямам известни роднини. Наричат ме още Моно, Бат Мон, Монокъл, Монофил, Ли-мон, Камион, а в някои специални случаи и Синдбад (не произлиза от sin+bad). Имам много прякори, но нито един не ми е неприятен. По паспорт съм TSONCHEV<<SIMEON<PETEV и заради това TS не обичам латиницата, като също така не харесвам и други нейни проявления, например: liyuliak, dzhindjifyl, dzundjuriyka. Именният ми ден е на 1 септември. Тогава се качвам на пясъчна колона, но за разлика от Симеон Стълпник не стоя 103 години, защото бързам да си натопя краката в морето. Ако сте на някъде там, моля заповядайте!

Образование

Образувал съм се доста доста отдавна, но съм още необразован. С две думи оформен, но необразован. Завиждам на всички образовани и безформени типове в съпи коли. Като всяко дете на соц-а и аз посещавах редовно детска градина, по-конкретно ОЗД №53 "Дядовата ръкавичка". Учих 7 години в 51 СОУ "Елисавета Багряна" и любимата ми учителка беше г-жа Барбова. Едва успях да вляза в НГДЕК "Св. Константин Кирил философ", където опознах що е грях и как се постига, дооформих се като упадъчен елемент и постигнах катарзис. Най-малко научих в ЮЗУ "Неофит Рилски", където несериозността на студентите се приема присърце от преподавателите и думата кинорежисура звучи някак екзотично. Какво да ги правиш — южна работа.

Цели

Много ми е трудно да разбера хората, които твърдят че скучаят. Винаги намирам как да си изгубя времето и както казва Джеръм Джеръм вярвам, че това различава квалифицирания лентяй от обикновения мързел. Желая да живея в страната си, работя много, а една от мечтите ми е да асоциирам българското кино с парфюм, вместо с тотален битовизъм. Другата е кенефите да станат безплатни.

Работа

Кариерата ми започна някъде в средата на 90-те, без цветя. Продавах вестници в трамвай №7, но поради миризмата на изгорели газове реших, че това не е за мен. Преквалифицирах се в хамалин като изпълнявах нормата от по няколко тона бисквити Сюрприз за по-малко от 3 часа. Един есенен ден ми се усмихна късмета и попаднах в лоното на дизайнерите в култовата компания Софт Ориндж (идва от software, а не от soft). След близо 3 години усърдна работа добих увереност и скромно портфолио, много познания и няколко килограма в повече. Разделих се с портокалите по живо по здраво и попаднах в интернет мастодонта Aplus Net, по-известен като Абакустрейд. Настанаха смутни времена на системен гърч примесен с корпоративни майтапи, видях какъв не искам да стана и колко е гадно да си американец. 2005-та беше година на промяната. Смених няколко фирми за норматив и стигнах до извода, че е крайно време да приключа с работата като дизайнер. Отново имах късмет и добри приятели — започнах като второ ас. режисьор в разни мобилни реклами. Помагам на снимки и ми пушат ушите. А когато не съм на снимки бича дизайни на ишлеме.

Характер

Имам следните характерни черти на характера: мълчалив, мнителен, точен, деспотичен, деен, мързелив, язвителен, груб, нежен, отстъпчив, нагъл, саркастичен, деликатен и тн. Излизам извън нерви когато някой малоумен ми крещи. Прави ми лошо впечатление използването на следните думи: десятка, колежка, облекла, млеко, провинция...

Хоби

Като дете колекционирах пощенски марки, имах любима серия от шест марки с динозаври от Монголия. Ако някой се интересува — притежавам голяма част от изданията на Български пощи за периода 1982-1995 година и съм готов да се разделя с тях. Сега колекционирам филми. Предпочитам английски, френски, испански, скандинавски, италиански, аржентински, бразилски, мексикански, китайски, корейски, японски, ирански, сръбски, турски, но не и американски филми. Е, с малки изключения, разбира се. Обичам да вися с часове в кино Одеон и ЕБКЦ. Ето някои от любимите ми режисьори: Акира Куросава, Алехандро Аменабар, Алфред Хичкок, Брайън де Палма, Вим Вендерс, Гай Ричи, Дейвид Линч, Емир Кустурица, Жан Люк Годар, Жан-Пиер Жоне, Ингмар Бергман, Карлос Сорин, Ким Ки-дук, Клинт Истууд, Куентин Тарантино, Луис Бунюел, Мартин Скорсезе, Педро Алмодовар, Серджо Леоне, София Копола, Стенли Кубрик, Такеши Китано, Уди Алън, Уонг Кар-вай, Фатик Акин, Франсоа Озон, Фределико Фелини. Не-любими нямам, или по-точно не им знам имената.

Професия

Отстоявам мнението, че режисурата не се учи. Естествено има правила и технически умения, които несъмнено трябва да притежава всеки един режисьор. Но естетиката, красотата, хармонията и способността да разказваш идва сам от самия теб. Изключително важно е човек да е любознателен. Чрез стремеж към знание и обогатяване на личния космос се постига грамотност, която е така необходима. Прагматизмът би трябвало да отстъпва на сърцето и аз вярвам, че най-хубавите филми са заснети от романтици. Това беше за желанието ми да стана режисьор. А за дизайнерската професия мога да кажа само едно — правя го единствено за пари.

Общество

Мразя да пазарувам, най-вече дрехи. Ненавиждам бул. Витоша и автомобилите по тротоарите. Дразнят ме гадните комунистически кооперации в центъра, искам да бъдат взривени НДК и комплекса около Ларгото. Яд ме е, че вече няма кина като Модерен театър. Ненавиждам миризмата на Макдоналдс, кино Арена, KFC и Централна гара. Тъпо е: никой да не ти прави път по улиците; да си хвърляш боклука през прозореца на колата или през балкона; да изплискваш кални локви със селско си А4; че няма къде да караш колело в София; да лепиш дъвки под масите; да пикаеш в парка; да не гласуваш и да плюеш по всички; да се оплакваш непрекъснато.

Цитат

Ако мислиш за следващата стъпка, значи можеш да направиш следващите две.

Казал го е някой си Discovery Channel, готин пич.

И още

Как изглеждам ли? Не обичам да ме снимат. Все пак съм по-добър зад кадър, май ;)