От село Железница до Драгалевци

Работната седмица отшумя в тунела на уикенда. Отново е събота. Обикновено петък вечер е време за шоу и да станеш в 8 на следващата сутрин е непостижимо. Но плашещата  алтернатива да прекараме (прекараме в смисъл "да похабим време", не "някой или нещо да ни прецака") поредния почивен ден в града, ни накара да се настроим положително и да се събудим рано-рано.

Естествено приповдигнатото настроение беше бързо помрачено от огромната опашка за автобус №98. Орди туристи на средна и над-средна възраст се втурнаха като безстрашни войни в момента, в който се приближи заветния бус — вероятно първия за последния час и половина. Изтласкани вътре, Марта, Бомбата и аз запушихме носове и се понесохме над красивите есенни гънки на Витоша .

Вложихме дребна сума пари в икономиката на село Железница и се отправихме към софийския мастодонт. Планът беше прост: Железница, хижа Академик, комплекс Алеко (комплекс в смисъл "осъзнаван недъг, който влияе на общото самочувствие", не "съвкупност от жилищни постройки"), Голи връх, лифт станция Бай Кръстьо, Драгалевци. Нищо и никакъв преход в хармония с отпуснатите ни тела и изтерзани души.

Трябваха ни около 20 минути ходене, за да започнем да се освобождаваме от ненужните пластове дрехи. След още половин час вече бяхме абсолютно убедени, че при летни температури мъките при изкачването на върха биха били адски. И тъй като бяхме тръгнали с настроение за почивка, седнахме, хапнахме и позяпахме сплесканите склонове на Лозенска планина . Слънцето грееше ниско и създаваше впечатление, че поляната, на която така нехайно се бяхме разположили, витае някъде в облаците.

Мина пладне и се насочихме към комплекса със свити сърца. Турист-потока се увеличи. Задименият софийски похлупак започна да се подава все по-често зад баирите. Идилията постепенно се изпари и малко след като отминахме опустошеното от смерч Бистришко бранище се озовахме в рая на джип-туриста: комплекс Алеко. Горкия Щастливец ! Сигурен съм, че ако беше сред нас щеше да напише нещо поне толкова язвително, колкото Миш-маш .

Отминахме бързо и безмълвно и със сетни сили се добахме до драгалевския лифт. Много обичам този лифт — хем спускането е красиво, хем не ти се завива свят. И така славното ни пътешествие приключи в ранния следобед — без мускулна треска и без големи подвизи.

Снимки екскурзия от село Железница до Драгалевци

Упътване за разглеждане