За А-то и Б-то

А-то

А е любимата буква от азбуката за много хора. Съмнявам се причината да не изберат Я за любима да е липсата на въображение. А е хубава буква и за мен, и то по няколко причини:

• Стабилна е. Казвам стабилна и имам предвид стабилна като буква. Здраво стъпила на листа, буквата А не може лесно да бъде отнесена. Както например едно кръгло и обло О например. За Р, Г и Т не говоря — те падат без усилие.
• Първа е. Знам. Има доста азбуки, в които не е първа, но те се разчитат по-трудно. В нашата е първа, а тъй като кирилицата е първата азбука, която научаваме, значи и за нас е първа.
• Универсална е. Като А-то и Б-то на нещата. Тя е олицетворение на индивида. На Аз-а. С нея описваме себе си. Вселената, която е в нас.

Мога още дълго да ви разказвам за А-то в живота. Но ще стана скучен и досаден. Затова преминавам към следващата буква: Б.

Б-то

Б е буквата на моята родина — България. Първата книга в живота ми започваше с Б. Как да не я запомня? Вие представяте ли си четенето без Буквар? Не, нали?!
Обаче тия дни буквата Б малко ме подразни. По-скоро едно от нейните хилави проявления. Буш му е фамилията.

Бързо се сетихте: Буш в България. Новината. В момента ясно осъзнавам противоречивите емоции, които се надигат у вас. Е какво от това, че няма да можем да си купим чушки от Графа? Няма да ядем и дюнери от Шишман. Защото са в Зоната. Зоната на здрача? Не: Зоната на сигурността. Така е модерно да се нарича вече Зоната на здрача, ако случайно не знаете.

В моменти като този изпитвам противоречиви чувства към българина като индивид, и към обществото като организъм. Или по-скоро неговата липса. Наскоро четох интервю с Кърт Вонегът , в което той разказва за цинизма у младите.

Изнасях лекция в Библиотеката на Конгреса — това е все едно английската кралица да те покани в Бъкингамския дворец. Мислех си, че майтапите ми с правителството на САЩ се приемат добре от публиката — както винаги е било.

В един момент обаче в залата се изправи един младеж — по облеклото и акцента му бе ясно, че идва от Източна Европа. Явно бе изкарал отвратителни години при комунизма.

И той ми каза: "Какво право имате като лидер на младите хора да говорите така лошо за най-великата нация в света?" Аз се вцепених и не можах да отвърна нищо. Толкова се засрамих, че веднага напуснах сцената.

Замислете се. Реакцията на този младеж не е ли проява на комплекс? Видиш ли, защото Америка е демократична, тя е най-великата. Но днес Америка притежава най-демократичните ракети. Води най-демократичните войни. Предприема най-демократичните антитерористични мерки. Демократично ограничава свободата на своите поданици. Най-демократично замърсява общата ни планета. И прилага още много, все най-велики демократични мерки в името на и аз не знам на какво. Но нали целта оправдаваше средствата? Така са мислели Октавиан Август, Наполеон Бонапарт, Адолф Хитлер, Йосиф Сталин и други бивши титани. Те не са оцелели, но поне са ни оставили планетата Земя. Това хубаво нещо, върху което ходим и серем (с извинение).

Нека се върна и разширя въпроса в нашия "новинарски" контекст. Важно е да разберем едно нещо за себе си:

Българинът комплексар ли е?

Защо се скриваме в черупка при посещението на великия вожд на "най-великата нация на света", вместо да кажем, че това не ни харесва? Явно сме комплексари. Или по-скоро управниците ни са комплексари. Харесва им да са лоялни.

Днес лоялни — утре лоясали

А сега да видим каква "западната практиката". Да видим Европа. Нали вече сме част от нея. Има една голяма страна в Европа: Франция. Работили ли сте във Франция? Или сте учили там? Да, знам: французите са гадни. Не харесват чужденците и са студени. Кофти хора с една дума.

Обаче французите, мили съотечественици, обичат страната си. Те знаят, че "най-великата нация на света" не може да бъде управлявана от най-малоумния президент на света. И точно защото обичат родината си, упражняват правото си на глас. Участват. Печелят. Радват се на успехите си. Съдят и управляват. Когато във Франция се проведат избори, над 85% от населението (в това число брой и апатичните алжирските негри) гласуват. Да, господа нихилисти. Мръдат си тънките и секси дупета и отиват до местното училище. Минават огромните 500 метра. Отделят 15 минути от скъпоценното си време.

Точно така — те правят усилия, което ние, мазни ганьовци, не правим. Е, какво пък. Нима волен сидеровчетата, бойко борисовчетата и ахмед доганчетата, които изпратихме в Европейския парламент, не представляват прекрасно нашия "уникален етнически модел"!? Тази представителна извадка е показателна само за едно нещо: че ние сме мързеливи.

Защо ли ми трябваше да минавам към буквата Б? Излезе, че управниците ни са комплексари, а ние — мързеливци.

Вместо happy end

Представете си колко нелеп би изглеждал този надпис на гроба ни: