Апартамент в Иракли? Мерси!

Преди няколко години по централните софийски улици често се срещах един много любим графит:

Обичам родината, мразя държавата!

Вече го няма — едва ли е изтрит от държавата, тъй като тя отсъства точно там, където е нужна. Заличен е от някой горд собственик на панелка — дали поради непреклонно чувство за естетика, дали заради належащ ремонт или просто в изблик на гузна съвест.

Днес ставам свидетел на друго заличаване — едно от последните що-годе девствени кътчета по черноморското ни крайбрежие е на път да добие ново бетонно амплоа. Става дума за местността Иракли , в близост до село Емона, на едноименния нос .

Лошо няма — биха казали някои местни жители, група инвеститори и шепа държавни служители — хем за хората хляб ще има, хем и за нас някоя друга троха ще падне.

Това за мен е ярък пример за късогледство, липса на каквато и да е памет и проява на безкрайна лакомия. Чудно ми е как в нормалните страни също успяват да привлекат така мечтаните инвестиции, но не съсипват природните си хубости и традиционния поминък на хората, а точно обратното — стремят се да запазят хармонията със земята и рекламират народния бит като често му слагат етикет unique. Какво пък, и ние си имаме хубаво послание:

България — страната на уникалния бетон

Този слоган ОПРЕДЕЛЕНО не ми харесва!

Остава ми да вярвам, че не съм единственият, който:

• обожава морето, изгрева и ситния пясък;
• предпочита разговорите на чашка мастика в хоремага на местния бай Иван;
• обича тишината, миризмата на прясна риба и водорасли;
• мрази курортите, задръстванията и чалгата;
• не е тотален непукист или нихилист;
• мрази държавата, но обича родината;
• смята, че туристическа индустрия не се прави с износ на апартаменти.

Ако и ти имаш подобни странности на характера; ако си попаднал тук по погрешка в търсене на апартамент в Иракли (10x to Google); ако ти доставя удоволствие да саботираш глобализацията; ако смяташ, че мнението ти има значение и не си бита карта; ако си се замислил и ти е "малко кофти" — виж и подкрепи с каквото можеш инициативата на Да спасим Иракли . Защото е крайно време да спрем с цъкането пост-фактум. Стига съсипвали!

Месността Иракли през лятото на 2005

Така ще изглежда Иракли, ако стоим безучастно и строим безидейно