7^те рилски езера

Вероятно ще прозвучи като банално клише, но за мен Седемте рилски езера са най-красивото място в България. Въздухът, водата и обширните простори карат душата ти да запее, наелектризират те до такава степен, че хилядите метри денивелация, пълзенето по стръмни каменисти чукари и променливото време само засилват желанието ти да останеш в планината.

До Седемте рилски езера се стига по няколко начина, но тръгвайки за там нямахме и най-малка представа, че ще попаднем на туристическа манифестация. Беше събота, някъде около 11 ч. Раздрънканата маршрутка ни изсипа в подножието на хижа Пионерска и ние тръгнахме на форсаж през гората към хижа Рилски езера . Добре че побързахме, защото имахме шанса да вземем последните 3 свободни меска, макар и не в една стая. Хижаря, ако може да бъде наречен така, се оказа изключително неприятен и надут чиновник, който отклони всякакви молби за разместване и показа грубост, присъща за контрольор от градския транспорт. Какъв контраст с хижа Вежен! Теглейки една дълга на ум, Иван, Сашо и аз се отправихме към Езерата.

Не мога да опиша с думи това, което видяхме, но със сигурност няма да го забравя никога. Ако е вярна поговорката, че планината ражда хора, а полето — тикви, то Рила би трябвало да ражда богове!

Единственото, за което съжалих искрено, е че не взех резервен чифт батерии за фотоапарат. Но така и иначе снимките са само бледо подобие на кристалната езерна действителност...

Рано в неделя нашата малка формация взе решение да се спусне към хижа Скакавица по не-обозначен маршрут. Допитахме се до планинските спасители за мястото, където трябва да отбием, и тръгнахме на лов за нови гледки. Оказа се, че Седемте рилски езера всъщност са осем, а едно от най-красивите остава скрито за повечето хорски погледи. След час ходене пред нас изникна езерото Скакавица. Минахме през стада от диви и красиви коне се насочихме към водопада Скакавица . По пътя се постарахме езиците ни да добият лилав боровинков отенък и доста неразумно решихме да се спуснем от западната страна на водопада. Радвам се, че в момента пиша тези редове и най-искрено моля всеки пишман турист да се откаже от подобно намерение — хубавата, макар и доста по-дълга пътека от източната страна на водопада, е за предпочитане пред 40 метровата пропаст, с която ненадейно свършва западната пътека. Старо правило:

В планината винаги по-краткият маршрут е по-опасен.

И така, ранния следобед ни завари в най-старата, гостоприемна и красива хижа Скакавица , където се почерпихме с ароматен билков чай. Доволни, с чисто нови не девствени книжки на 100-те национални туристически обекта , Иван, Сашо и аз напуснахме Рила и се отправихме към големия прашен ад...

Снимки от екскурзия до Седемте рилски езера

Упътване за разглеждане